Така… Нали от днес разбра?..
Вмъкнах се в душата ти.
Ненадейно. Мълком. Като чума.
Обходих я надлъж и шир.
Тихо. По стъпки само бях.
Надникнах и във всеки ъгъл.
И значи… Прецених!..
Харесва ми у нея. И оставам.
И да знаеш… Съм завинаги.
Разстлах душата си по твоята.
И разбрах, че ми е по мярка.
Тогава всяко ъгълче превзех.
Пролука няма. За да бъде моя.
И дарих й си сърцето… От любов!
Обич ще съм. Повече от днес и утре.
Докосване със устни. И по стих.
Мълчания по безкрайни тишини
и влюбване. До сетен дъх.
По чувства само, които ни изпълват,
та когато можем, от любов да помълчим.