Зима е. Зад стъклата малки светлини.
Вятърът танцува със снежинки.
След два, във полунощ не ми се спи.
Трепери въздухът студен и синкав.
Тишината ми е нежна, без въпроси,
а мислите ми все към теб летят.
Нощта е нощ, цветът и е износен,
но точно в нея пресичаш моят свят.
Усмихвам ти се. Ти не виждаш.
Навън студено, а във мене топлина.
Такава странна и така преижда,
безсилна съм да искам да я спра.
Зима е. В очите ми се вглежда,
по прозорците е нарисувала цветя.
Навярно друга тази нощ изглеждам,
прегърнала огромната ти топлина.