Лудост.
Лудост ми е нужна
по път без релси, изпаднали
илюзии да събирам.
Едната.
Сърцето ми в шепи държи.
Другата.
Съвършена, вярва - някъде те има.
Да те намеря.
Забърквам я в сладко-кисел сос и
яхвам този миг.
Пикантно.
Косата ми, червената,
подгонил е Вятърът.
Зъзнат минутите в гонитба,
свиват се забравени думи.
Ветровито.
В залез препуска, въздуха обяздила
ледена висулка...
усещам дъха ти,
а косата ми, червената
топли ириса ти...