Отново

Росица Бухова
Слушам тази бяла тишина.
Мълча и търся звук с картина,
където нямам никаква вина,
когато с теб съм щастлива…

В окото на Бога загледана,
аз отварям онзи прозорец,
където в сърцето си предана
чувство открия във прорез…

Търся те все така упорито
и чрез окото на Бога
отново да видя очите ти,
без които да спя не мога…