Безотрадно. Ругаюсь, досады своей не тая.
Вышло лихо гулять - понеслись неудачи-потери.
Горьким вечером зимним, под яростный крик воронья,
пьём опять Хванчкару в ледяном Катерининском сквере.
Пережить бы всё тихо, не дергаясь, не кипятясь,
да кручина грызёт, изнуряет беспутную душу.
А потом в старый храм поплетусь, потихоньку крестясь.
У иконы шепча, что обетов уже не нарушу...
Суета да и только. Паршивая, мутная хрень.
Почему я опять позабыла слова стоп-сигнала?
Ведь наутро мне вынесет мозги хрычёвка-мигрень.
Лучше б в чате висела и двери закрыла реалу.
Слушай, больно! Геенна, проклятый огонь, горячо!
Да пошла бы ты "на", все равно моё сердце не греешь.
Не нужны мне опорой ни руки твои, ни плечо.
Я хочу быть одна, уходи. Ну кого ты жалеешь?
Превела на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА
САМА ДА СЪМ ИСКАМ, ИДИ СИ!
Тъжно ми е. Ругая, досадата ми не чезне.
Злото веселие свърши – търпя неуспехи и загуби.
В тъжните зимни вечери, под яростен крясък на врани,
пия отново Хванчкару в ледният Катеринински парк.
Ще преживея тихичко всичко, без тръпнене и горещене,
даже скръбта да гризе изнурената ми душа.
А после в старият храм тихичко ще се прекръстя
и ще шептя пред иконата, че обета не ще наруша.
Суета е, и това е то. Най отвратителна глупост.
Защо отново забравих аз думата стоп – сигнал?
Нали сутринта ще премине в умът мигрената стара.
Да висях по добре в чата и да хлопнех вратата реално.
Чуй ме ти болко! В пъкъла, проклетият огън гори!
Ще отида „на” все едно, но сърцето ми няма да сгрее.
Не ми е нужна подкрепа, ни твойте ръце ни плещи,
сама да съм искам, иди си. Махни се, кого съжаляваш?