ОЧАКВАНЕ
Отшумя и последният писък на влака,
полетял през полето с пълни вагони.
Остана пустееща гарата в мрака,
с малката пейка отвън на перона.
Къде ли замина онази девойка
с русите къдри и сини очи,
която, щом още се спуснеше здрача
и луната изстрелваше своите лъчи,
присядаше тихо на малката пейка,
отправяше в нищото поглед незрим,
погалваше с пръсти откъсната вейка
и трепетно чакаше своят любим.
Уви, тя милият виждаше ясно
в мечтите си само, в самотните нощи.
Докосваше мислено мъжкото рамо
и бършеше с длани сълзите горещи.
За кой път се взираше тъжна луната,
в облените в сълзи момински очи?
Така и момчето не се появява,
а то чака самотно и тъжно мълчи.
Замина момичето с влака накрая -
отчаяно, скръбно, с поглед незрим.
Къде и защо замина - не зная,
навярно да търси своят любим.
1998г.