Георги Константинов - А ти ми обърна гръб
Перевод с болгарского: Людмила Станева
А ты повернулась спиной.
Наверно одет не по моде.
И на` люди стыдно со мной.
Наверное глуп и уродлив.
С плеча нетактично рублю.
Манерами тоже не вышел.
И всё же тебя я люблю.
Люблю тебя, слышишь?!
Не сделаешь выбор верней,
минуты растрачивать глупо.
Я чувствую: кровь, что во мне -
твоей, не изученной группы.
Пусть опытен не по летам,
похож на лачугу без крыши...
Но солнце восходит и там.
Люблю тебя, слышишь?!
Погоды не радуют глаз.
Толпа, не задев, обтекает.
Тебя хочу видеть в анфас,
с тобой говорить, не смолкая.
Волнует зелёный твой взгляд
и грудь, и покатые плечи...
Зачем повернула назад?
Выйди хотя бы навстречу!
Георги Константинов.
А ти ми обърна гръб.
Отплува в мъгливата вечер....
Навярно съм грозен и тъп.
Навярно съм лошо облечен.
И нямам обноски и такт.
И думи нелепи изричам.
Но аз те обичам все пак.
Но аз те обичам!
Друг няма да срещнеш такъв -
и в тази, и в друга минута.
Усещам в сърцето си кръв
от твоята кръвна група.
Богат съм на загуби, знам.
На къща без покрив приличам...
Но слънцето влиза и там.
Но аз те обичам!
Не чувствам внезапния мраз.
Не виждам тълпата от хора.
Теб искам да гледам анфас
и само на теб да говоря.
Вълнува ме твоята гръд
и твойте очи зелени...
Защо ми обърна гръб?
Поне тръгни срещу мене!
2012 лето