Отдавна хлябът няма аромат
и дъвче се като ръждива слама.
Променя до зелено своя цвят,
че истински продукти в него няма.
Напомпан като нашите "борци"
с различни химикали и добавки.
Не ражда вече залъкът мечти.
Трохите не събират вече мравките.
И кучето от дажбата скимти,
че лепне като дъвка по небцето.
Пеща на баба, като гроб мълчи.
Цена е хлябът всъщност, общо взето.
А мислим уж за своите деца,
незнаещи уви, вкусът на хляба.
Убит е споменът от алчността
и болести са общата награда.
Щом ние даже хляба не ценим,
(а някога Иисус му коленичи),
ще трябва пред проблеми да мълчим
и да започнем хляба да обичаме.