***

Различна да съм ме направи ти.
Не помниш ли? Бях слънчева тогава.
Но ми приписа толкова вини,
които бял свят с мене не видяха,
че заживях със тях, а от това
на слънцето ми огънят утихна.
Как с думи да те топля щом сама,
изричайки ги, се усещам зимна?!
Преди препускаха в галоп пред мен,
развели гривата си дни щастливи.
Сега са прекуцени. И в тунел.
И слепи до един. И мълчаливи.
Самата аз се вдишвам като кърт –
невиждащ нищо, нищичко нечуващ.
Ще трябва, явно, да проправиш път,
но непознат за мен, за да съм друга.