Доброта

Дафинка Станева
Синигерче  на тротоара градски
умираше под тръпнещия свод.
Не стигна до замлъкналите храсти
да се сбогува с птичия си род.

Гръдта му – слънчево петно в мъглата  –
на плочника замръзнал затрептя.
Унило стръкче от иглика златна,
не сварило да срещне пролетта.

Тълпата тъпчеше клъбцето пъстро,
а милостта умираше във кал.
Един бездомник пред света навъсен
синигера загърна в своя шал.

Дали беднякът хората пожали,
или събрата по съдба спаси
във шепата с човечност, оцеляла
в живот окаян, равнодушно-сив?

Той тих отмина хората безкрили,
стопи се като диря на звезда.
Понякога под  дрипав шал се крие
надеждата, че има доброта.