Автор:Ольга Мальцева-Арзиани
Перевод с русского: Генка Богданова
Жена ждала ребёнка в сорок первом.
Мечтали вместе, что родится дочь.
Хотелось девочку назвать в честь мамы, Верой.
А до войны осталась только ночь.
Она вязала тёплые пинетки,
И муж-курсант вот-вот ворвётся в дом...
Конец июня, дочь родится летом,
Ну как же будут счастливы втроём!!!
Принёс букет и бросил на колени,
В ответ смеются синие глаза.
Душевные, сердечные мгновения,
В словах об этом трудно рассказать.
Пирог с клубникой и компот из ягод.
Картошки жареной манящий аромат.
Семейный ужин, радостные взгляды...
А утром будет настоящий ад!!!
Жена погибла с нерождённой дочкой...
Майор прошёл с боями всю войну.
И долгий путь домой был трудным очень,
Он мстил врагу за дочь и за жену.
Вокзал. Скамейка. Грязная девчушка...
Так горько плачет, просто вся в слезах.
Одета, словно дряхлая старушка.
Майор увидел...синие глаза.
Остановился. Девочка притихла.
Тоскливый взгляд, дарящий неба синь.
Совсем малышка, но познала лихо.
Очнись, майор, ведь ты совсем один!
В глазах малышки светится Надежда.
В глазах майора теплится Любовь.
И засмеялся воин, как и прежде,
И Счастье постучалось в сердце вновь!
Я папу жду. А мамочку убили.
Как звать меня? Так Верочкой зовут.
Живу на кладбище, в сторожке, у могилы.
А кормят проезжающие, тут...
Рыдал майор, девчушку прижимая,
Все понимали: Ангел пролетел...
По жизни рядом двое зашагали.
Майор и дочь. Он очень дочь хотел..
СЛЕДВОЕННАТА ДЪЩЕРЯ НА МАЙОРА
Поетический перевод с русского: Генка Богданова
Жена му очакваше дете в четир,сет и пета,
Мечтаеха заедно да им се роди дъщеря.
Ще бъде Вера! На мама ще кръстят детето.
А до войната оставаше една нощ. Една!
Тя плетеше за бебето си топли терлички.
И мъжът й –курсант всеки миг ще се върне в дома.
В краят на юни, лятос ще роди дъщеричката
и колко щастливи ще са тримата след това!
Донесе й той букет цветя, поклон й направи.
Смеят се щастливите сини очи отсреща .
Сърдечни мигове! Как тази нощ ще забрави?
Нямам точни слова да опиша тази среща
Баницата с боровинки, компот от ягоди,
пържените картофки мамят с аромат..
Семейна вечеря. Щастливите им погледи…
А на сутринта вече ще бъде истински ад.
Тя с неродената им дъщеричка загина.
Майорът воюва до края на тази война.
Той трудно дългият път до дома си измина.
Мъсти на врага за детето, за свойта жена…
Гарата. Скамейка. И малко, тъжно девойче.
Толкова жално плаче, че цялата е в сълзи!
Дрипава е, като бедна старица, така, че
майорът едва забеляза сините й очи.
Поспря се той. Притихна девойчето с надежда.
В тъжният поглед блести синева от небето.
Съвсем мъничка, но в очите й мъка съглежда.
Гледай, майоре, само като теб е детето!
В очите на детенцето просветва надежда
В очите на майора вече любов се заражда .
Засмян като някога, топло той я поглежда.
Тупти щастливо сърцето. Надежда се ражда.
- Аз чакам тук баща си. А майка ми е убита!
Как е моето име? Верочка се наричам.
Живея на гробище, в кула на могилата.
За храна при пътниците на гарата тичам.
Разплаканият майор девойчето прегръща.
Разбраха всичко те. Ангел небесен долетя…
Двамата заедно към живота се завръщат –
майорът с тъй дълго чаканата му дъщеря.