Автор: Аркадий Белкин
Поетический перевод: Генка Богданова
Май сорок пятого.Какое счастье в мае –
Пришла победа и войне конец.
А все не верится и нам и маме,
Что не вернется с фронта наш отец.
Он был убит в проклятом сорок первом
И не сыскать могилу с обелиском -
И вот для нас весь мир тоскливо-серый
От похоронки - в городок сибирский.
Май сорок пятого! Мы все победе рады,
Но радость наша пополам с бедой -
Салюты праздничные и парады,
А мама стала в сорок лет седой.
МАЙ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТА
Поетический перевод: Генка Богданова
Май, четиридесет и пета! Какво щастие през май!
Дошла бе великата победа. И на войната – край.
Нито ние, нито мама повярвахме, че в този час
от фронта не ще се завърне баща ни вкъщи, при нас.
През проклетата четиридесет и първа бил убит.
До днеска ние не знаем дали е под кръста зарит!
И оттогава сив и мрачен за нас е целият свят,
тъжен като онзи ден на смърттаму в сибирският град.
Май, четиридесет и пета.Победа празнуваме!
Паради, салюти - щастливи сме и се вълнуваме.
Но в сърцата си радост и болка споделяме ние!
а мама, четирсетгодишна, косите си бели крие.