Автор:Аркадий Белкин
Перевод с русского: генка Богданова
Памяти военврача Надежды Розенфельд,
погибшей при освобождении Болгарии от нацистов.
Поля войны - как ноющая рана.
Поля войны - свидетели немые.
Здесь похоронен военврач второго ранга,
Простая девушка из города Немиров.
От берегов многострадальной Волги
И до отрогов древнего Пирина
Был путь у медсанбата долгим,
А так дойти хотелось до Берлина.
Не довелось - атаковали медсанбат,
Но враг отброшен был, поспела помощь.
Немало полегло в тот день солдат -
Луна была кровавой в эту полночь.
И на земле Болгарии всегда
Над их могилой - обелиском гордым
Горит и светит красная звезда -
Как память благодарного народа.
ВОЕННИЯТ ЛЕКАР НАДЕЖДА
Перевод с русского: генка Богданова
В памет на Надежда Розенфелд ,
загинала при освобождението на
България от фашистити в 1944 г.
Полята на войната са пулсираща рана.
полята на войната са свидетели неми.
Тук погребана лекарка-втори ранг остана,
скромна девойка от Немиров с мечти големи.
На многострадалната Волга от бреговете,
до планинските вериги на древният Пирин-
медицинският батальон мина през боевете.
А така мечтаеше да стигне чак до Берлин!
Не се получи! Атакуваха лазарета.
Врагът бе отблъснат. Пристигна на време помощ.
Много ранени войници… Животи отнети..
Луната грееше кървава в тази полунощ.
Вечно на българската земя освободена,
върху братските могили като паметник горд,
ще свети и грее ярко звездата червена –
като паметта на този благодарен народ.