Небето пак ни съжали,
покри ни със завивка снежна.
И сякаш всичко се смали
под шепота на тази нежност.
А в утрото един към друг
ще ринем белите пътеки.
По тях ще вейне лъх от юг
да стопли пъпките ни крехки.
Ще забленуваме цвета
в обрулените си дървета.
И може би след туй светът
ще стане по-добър и светъл.
12.02.2015 г.
Ночной снег
Нас пожалели небеса -
Укрыли пеленою снежной.
И словно стихли голоса
От этой нежности безбрежной.
И вновь проложим мы с утра
Друг к другу белые тропинки.
Дыханьем теплые ветра
Согреют почки в снежной дымке.
Приснятся о цветеньи сны
Нагим деревьям на аллее.
И Мир от этой белизны
Вдруг станет лучше и добрее.
Перевод с болгарского Вилены Ладимировой