Едничка ти

Радко Стоянов 2
Аз нямам вече свиден дом,
във който с радост да живея.
Съдбата ми – съдба-погром,
не ме щади – да оцелея.

Роден съм – вечен бежанец –
такъв до края ще остана.
Дори  Небесният Отец
не вижда мойта люта рана.

Животът ми е суета –
незрим за светлината.
Какво да чакам от света,
когато празна е душата?...

Едничка ти си тук, до мен,
споделяш ми съдбата трудна.
От твоя поглед окрилен,
държа надеждата си будна.