Пристигна есен, а в шубрака
креслива патица закряка
и щъркелите щом видя
след тях на юг тя полетя.
А във гората бухал буха
и ядно чеше си търбуха.
Дочул бе шепота на стъпки.
Побиха го студени тръпки.
Във полумрака млад мечок
танцува с меца казачок,
а после нежно я набута
във мечешката си хралупа
и за вечеря сподели
медец - откраднат от пчели...
А слънчогледът във полята
със свраки хвана си белята.
Кълвяха го от тук- от там...
Как исках помощ да му дам!
Плаш;лата се разлюляха
и свраките се разлетяха.
Там до чукарите - лозята
напълнили са си зърната
на гроздовете сочни, свежи,
ухаещи на сто копнежи,
привличат силно с аромати
пчелички и оси крилати.
И баба Меца с тежка лапа,
откъсна грозд и взе да лапа...
Зърната му се разпиляха.
Лисиците ги насъбраха.
На Слънчо дадоха да види.
Той - изсуши ги на стафиди.
Със шепот ранят се листата.
Оголва се отвред гората.
Довлече се дори сланата.
Попари всичко по земята.
Животните се изпокриха.
За зимен сън се приготвиха.
А плодовете от полята -
прибрани вече по къщята -
превърнаха се във компоти ,
в туршии, вино и ракии,
в пшеничен хляб - благословен -
от благодат и труд роден!
Автор на стихотворението
и на картината - Величка Николова - Литатру