Автор: Мария Йорданова, Болгария
Вольный перевод с болгарского языка Инессы Соколовой
УШЕДШАЯ ЛЮБОВЬ
Лишь в памяти, как ты любил когда-то,
не жду и в будущем потухший дар,
Забыть хочу, коль нет приязни к датам,
слой пепла там, где был любовный жар.
Потворствовать не стану недостойно,
с презреньем принимать холодный дождь.
В корзину с мусором пошлю спокойно
всю суть прошедшего – притворство, ложь!
Настырность, власть холодная – и только….
Не светят нам полеты от любви.
Руки поддержка не нужна, поскольку
сама могу добраться до вершин.
Проходят дни – бессмысленны и немы,
жизнь преподносит новое лицо.
Мечты – другие, прежние – проблемы,
любовь – иная, старое – крыльцо.
Когда готов пойти на примиренье,
мне слышен реквием. С ним обречён
костёр любви. Погас, нет сожаленья:
ты лишь собой всегда был ослеплён!
Оригинал
НЕСПОДЕЛЕНА ЛЮБОВ
Във спомен се превръща вече любовта ми.
От бъдещето не очаквам този дар.
Ще забравя, ще бъде празно в паметта ми
и пепел ще покрие тръпнещата жар!
А да се моля, толкова е недостойно!
Презрението ти превръща се във дъжд.
В каруцата за смет отива всичко грозно,
но ти за мен оставаш все един и същ!
Какво неутолимо постоянство само!
О, не за блясък обичта ми тъй струи.
Не исках аз опората на мъжко рамо –
мечтаех любовта ми път да построи!
А дните се менят безсмислени и неми,
животът ни поднася новия си лик.
Отлитат чувствата, мечтите ми големи,
угасва без любов сърдечният светлик.
Когато си отида, тиха, примирена,
ще отнеса един вълнуващ реквием
за любовта изгаряща, несподелена,
която ти отмина горд и заслепен!