Макар да бях дете, аз още помня
войната, нищетата и глада.
В душите рана зееше огромна,
фашистите кръстосваха града.
Но имаше една надежда свята,
една Звезда в живота ни нерад.
Русия с обич топлеше сърцата,
опора беше тя и верен брат.
Дедите ни я знаеха от Плевен,
от Шипка и от Търновград,
от битките по пътя й съдбовен,
за да ни има нас на този свят!
Очаквахме я с трепет и утеха
фашисткия терор да разгроми.
Не се съмнявахме в успеха –
машината на злото да сломи.
И Тя дойде, за втори път спаси ни
и даде плът на нашите мечти.
Усмихнаха се родните долини,
животът с нова сила запламтя.
И ден след ден, година след година,
на братството ни силата расте.
През много изпитания премина,
но никога не ще ни предаде!