...Осада длится, тяжкая осада,
невиданная ни в одной войне.
Медаль за оборону Ленинграда
сегодня Родина вручает мне.
Не ради славы, почестей, награды
я здесь жила и всё могла снести:
медаль "За оборону Ленинграда"
со мной, как память моего пути.
Ревнивая, безжалостная память!
И если вдруг согнёт меня печаль, –
я до тебя тогда коснусь руками,
медаль моя, солдатская медаль.
Я вспомню всё и выпрямлюсь, как надо,
чтоб стать ещё упрямей и сильней...
Взывай же чаще к памяти моей,
медаль "За оборону Ленинграда".
...Война ещё идёт, ещё – осада.
И, как оружье новое в войне,
сегодня Родина вручила мне
медаль "За оборону Ленинграда".
МОЯТ МЕДАЛ
Превод: Радко Стоянов
…Обсада дълга, тежка и нерада,
невиждана във ни една война.
Медалът за отбрана е награда,
Родината за мене е една.
И не за слава, почит ми се пада,
аз тук живях и ще ме разберат:
Медал „За оборону Ленинграда”
за мен е като памет в моя път.
Ревнивата, безжалостната памет!
И ако мен обхване ме печал,
аз теб ще те докосна като знаме,
медала мой, войнишкия медал.
Ще си припомня и ще се изправя,
ще стана силна, още по-добра…
Към паметта ще ме отправи -
медал „За оборону Ленинграда”.
…Войната идва пак…и пак обсада.
Оръжието тук е за война.
На мен го връчи моята Страна -
медал „За оборону Ленинграда”.