http://www.stihi.ru/2009/07/17/2334
Я люблю гулять по Стара – Загоре. Эта улица с живописной и уютной аллеей, где можно отдохнуть под величественными дубами, пихтами и елями, а цветники с пышными яркими розами очаровывают божественным запахом. Три небольших фонтанчика, где с шумом и визгом купаются ребятишки, завершают ансамбль одной из самых красивых улиц города.Сквозь деревья виден кинотеатр «Шипка». Нет – нет, я не в Болгарии, а в русском городе Самара. А Стара – Загора и Самара – города - побратимы. Самарцы бережно хранят память о героических событиях,которые развернулись на Балканах в 1876-1878г.
30 апреля 1876 г. в самарских газетах было опубликовано сообщение о восстании болгарского народа против пятивекового турецкого ига. 5 июня 1876 г. Самарской Городской Думой был создан комитет по сбору средств для восставших. Возглавил его губернатор П. В. Алабин. Тысячи добровольцев из России отправились на Балканы на помощь братьям - славянам в борьбе за долгожданную свободу. Среди них были и самарцы.
Монахини женского Иверского монастыря не остались в стороне от этого события и внесли свой вклад в дело освобождения Болгарии. Четверо из них вступили в отряды сердобольных сестер, другие шили белье и одежду для болгарского ополчения и передавали в отделение Красного креста. Мастерицами – золотошвейками было создано Самарское знамя. Расшивали его по эскизам художника Н.Е. Симакова, которого вызвали из Петербурга. Под руководством игуменьи Антонины (Анастасии Розалиевой) и с ее участием создавалось это знамя. Сшито оно было из трех полос шелка. На одной стороне полотнища, в центре, в чёрном кресте, были вышиты славянские просветители Кирилл и Мефодий,а крест расшит золотыми арабесками*. А на обратной стороне полотнища икона Иверской Божией Матери. На знамени была сделана надпись:" Самара. Болгарскому народу. 1876г." Древко стяга было деревянным,позолоченным и выполнено в виде копья. На скобе надпись:" Болгарскому народу, город Самара, 1876г." На лентах вышита молитва: " Да воскреснет Бог...".
20 апреля 1877 г. самарцы проводили делегацию на Балканы, а возглавили ее Петр Алабин и Ефим Кожевников. И 18 мая 1877 г. П.В. Алабин в румынском городе Плоешти вручил знамя болгарскому ополчению в руки первого знаменосца, 24-летнего Антона Марича. При вручении он сказал: « ...Издалека, через всю Русскую землю пришло оно к вам, как живое доказательство того, что вручается оно вам не одним каким уголком России, а от всей Русской земли...Пускай оно будет знаком любви России к вам...».Под этим стягом ходила в атаки 36-я ополченческая дружина. Оно развивалось в боях за Стара – Загору, участвовало в битве за Шипку. Русские войска вместе с дружинами болгарского ополчения под Самарским знаменем окружили турецкий лагерь у деревни Шейново и взяли в плен 23-х тысячную армию османов. На скобе, скрепляющей древко знамени, болгарскими умельцами была высечена надпись: «Священное знамя это, принесенное городом Самарой болгарскому народу при начале войны за освобождение, вело 36 –ю дружину болгарского ополчения в славный бой с превосходящими в силах турками в 1877 – 1878 г.». В 1880 г. Знамя наградили орденом Болгарии « За храбрость». Первым комендантом Софии стал самарский голова П.В. Алабин.
Сейчас Самарское знамя хранится в одном из музеев Софии, а в Самаре находится его точная копия, которую сделала для нас благодарная Болгария. Всего было изготовлено три копии Самарского знамени.
Символ воинской славы - Знамя. Живо Знамя и жива память народов о великом солдатском подвиге русско-болгарского воинства. Эта память в наших руках, так давайте все вместе сохраним ее для наших потомков!
САМАРСКОЕ ЗНАМЯ
" Поднимем знамя боевое,
Свободной будет вся страна!..."
Добри Чинтулов*
С думой о братьях славянах
Ночью и днем в рукоделье
Знамя стране на Балканах
Шили монашенки в келье.
Ладно игуменья с клиром
Рядит послушниц над стягом.
Чтят и в Самаре всем миром
Братьев болгар за отвагу.
Матери Иверской облик
Вышит из золота вязью,
И позовет он на подвиг
Ратника вслед без боязни.
В стяге Кирилл и Мефодий,
Крест в золотых арабесках.
В сонме небесных мелодий
Знамя колышется дерзко.
Вышили символы к сроку.
Знамя славянской десницей
Гордо простерлось с порога
До опаленной границы.
Там подхватил его Марич,
Чтобы турецкое иго
В вихре пожаров и гари
Дружбой крушилось великой.
Помнят Самарское Знамя
Стара-Загора и Плевна,
Где бушевавшее пламя
Жгло неприятеля гневно.
Знамя Самары от Бога
Высилось в ярых атаках.
К счастью рубилась дорога
Ратью, не ведавшей страха.
Символ славянского братства
Чтится Софией поныне.
С этим бесценным богатством
Дружба славян не остынет!
Добри Чинтулов (1822 - 1886).Болгарский поэт.Эти строки взяты из стихотворения "Восстань, восстань, юнак балканский!", которое впоследствии стало народной песней.
Арабеска - узорчатый орнамент из стилизованных листьев, цветов, геометрических фигур (возникший в подражании арабскому стилю).
Клир — в христианстве — духовенство, как особое сословие Церкви, отличное от мирян.
Ссылки: «Легенды и были Жигулей». Второе издание. Составитель: С. Е. Кузменко.
«Край Самарский»*. Авторы: Г. И. Матвеева, Е. И. Медведев, Г. Е.Налитова. В. Храмов.
«Православные святыни Самарского края». Авторы: О.В. Зубова, Н. В. Мельникова, О. И. Радченко, В. А. Бочков, А. Г. Подмарицин.
"Куйбышев - Стара-Загора".Составители: Л. Кузьмина. К. Колев.
Самарското знаме
Перевод с русского на болгарский Антонины Димитровой
„Да си развеем знамената,
Да светне нашата земя…”
Добри Чинтулов
(из „Стани, стани, юнак блкански”)
Обичам да се разхождам по „Стара Загора”. Тази улица с живописна и уютна алея, където можеш да отдъхнеш под величествените дъбове, борове и ели, а цветарниците с пищни ярки рози очароват с божествения си аромат. Три малки фонтана, в които шумно и весело се плискат дечица, завършват ансамбъла на една от най-красивите улици на града. През дърветата се вижда прочутият кинотеатър „Шипка”. Не, не, аз не съм в България, а в руския град Самара. Стара Загора и Самара са градове-побратими. Самарци пазят паметта за героичните събития на Балканите през 1876 – 1878 година.
На 30 април 1876 год. В Самарската преса е публикувано съобщение за въстанието на българския народ против петвековното турско иго. На 5 юни същата година в Градския съвет на Самара е създаден комитет за събиране на средства в помощ на въстаниците. Възглавил го губернаторът П.В. Алабин. Хиляди доброволци от Русия се отправили към Балканите на помощ на братята-славяни в борбата им за дългоочакваната свобода. Сред тях имало и граждани на Самара.
Монахините от Иверския женски манастир също не останали безучастни към това събитие и внесли своята дан за Освобождението на България. Четири от тях постъпили в отрядите на милосърдните сестри, други шили дрехи и бельо за българското опълчение и ги предавали в пунктовете на Червения кръст. Майсторките на везмата със златни конци създали Самарското знаме. Ушили го по ескизите на художника Н. Е. Симаков, когото повикали специално от Петербург. Под ръководството на игуменката Антонина(Анастасия Розалиева) и с нейното активно участие се създавало знамето. Същито било от три цвята коприна – червен, бял и син. От едната му страна в центъра върху черен кръст били изобразени славянските просветители Св.Св. Кирил и Методий, а кръстът бил украсен със златни орнаменти – арабески. На обратната страна била иконата на Иверската Божия майка . На знамето имало извезан надпис: „Самара. За българския народ. 1876година”. Дръжката била от дърво, позлатена и изработена във вид на копие. На скобата, придържаща платнището, също имало надпис: „на българския народ. Самара. 1876 година”. На лентите била избродирана молитва: „Да възкръсне Бог…”.
На 20 април 1877година самарци изпратили делегация на Балканите, начело с Петр Алабин и Ефим Кожевников. И на 18 май 1877 г. в румънския град Плоещ знамето било връчено на българското опълчение, в ръцете на първия му знаменосец – 24 годишния Антон Марич. Връчвайки го, П.Алабин казал: „ …Отдалече, през цялата Руска земя, то дойде при вас като живо доказателство , че ви се дава не от някакво кътче на Русия, а от цялата руска земя…Нека то бъде символ на любовта на Русия към вас…” Под този стяг влизала в атака 36-та опълченска дружина. Развявало се в боевете за Стара Загора, участвало в битката за Шипка. Руските войски заедно с дружините на българското опълчение под Самарското знаме обкръжили турския лагер край с. Шейново и взели в плен 23 хилядна армия османци. На скобата, укрепваща дръжката на знамето, българските майстори изсекли надпис: „Това свещено знаме, донесено от град Самара на българския народ в началото на войната за освобождение, водило 36 дружина на българското опълчение в славен бой с превъзхождащите ги по сила турци в 1877 – 1878 година”. През 1880 година Знамето наградили с Българския орден за храброст. Първи комендант на София станал губернаторът на Самара П. Алабин.
Днес Самарското знаме се пази в един от музеите в София, а в Самара се намира негово точно копие, което е направила за нас благодарна България. Съществуват три копия на Самарското знаме.
Символ на войнската слава – това е знамето. Живо е знамето и е жива паметта на народите за великия боен подвиг на руско-българското войнство. Тази памет е наш дълг и нека заедно да я съхраним за нашите потомци!
Самарското знаме
С мисъл за братя славянски,
ден и нощ в труд непрестанен,
дар за народа балкански –
шили послушници знаме.
В ред от игуменка сбрани,
везали тънко платнище.
Братята-българи храбри
цяла Самара почита.
Иверска Божия Дева –
свят лик, извезан от злато
зов е за подвиг победен
в боя на смелия ратник.
Блесват Кирил и Методий
с вит орнамент върху кръста.
В порив с небесни мелодии
знамето люшва се дръзко.
Символи в срок е пришила
в знаме славянска десница.
То се от прага простира
до полосата гранична.
Там го подхванал и Марич.
Против душманското иго
с устрем на битки, в пожари
дружба скрепило велика.
Помнят Самарското знаме
Стара Загора и Плевен –
гдето бушувал пожарът,
палил душманите гневен.
Знаме Самарско от Бога
ярост люляла в атаки.
Път към възход и свобода
храбро пробили солдати.
Знак на славянското братство
София става навеки.
То е безценно богатство –
в дружбата – славна пътека.