Дарове

Ласка Александрова
Взех си
момини песни
със зората събудени,
слънчево зайче
от вълните полюшвано
и чучулигови трели
над житата политнали,
и кехлибарна сладост
натежала във гроздове.
Взех си хубости –
от земята ни дарове,
но се събудих
сред жълти листи повехнали,
с твоята снимка
ръката ми стиснала.