Ночь повисла на ресницах,
Ускользая, тешит сном…
Раскричалась громко птица -
Ей, бедняге, всё не спится.
Свет забрезжил за окном.
А со стен сползают тени,
Пряча тайны под кровать.
В цепких лапах сновидений
Я лежу, поджав колени,
Нежусь, но пора вставать…
Чашка кофе. Здравствуй, утро!
Солнце с розовых небес
На стекле мне перламутром
Написало: «С добрым утром!»
И в сирени луч исчез.
ЗДРАВЕЙ, УТРО!
Поетичен превод: Генка Богданова
Нощ виси над ресниците,
плъзга се, ласкай съня ….
Там, птица изкрещя навън,
тя, бедната, не знае сън,
зад стъклата просветля.
Сенки лазят по стените,
крият тайни под юргана.
В плен са на съня очите,
още спя, блажено свита,
но време е да стана!
Чашка кафе. Здравей утро!
Слънце в розово искри.
С лъч написа по стъклата:
„Добро утро, непозната!”
после в люляка се скри.