Умеет ли кошка мурлыкать? Елена Фонина

Генка Богданова
Перевод с русского: Генка Богданова

Маленькие, нежные руки ласкали снежинку.
Она была ещё не взрослой, настоящей и пушистой, а мелкой и колючей.
Просто снежинка знала, что она - ничья, и что растает скоро.
А вот малыш, ласкающий её, ещё не знал, что никому на свете не нужна эта снежинка.
Он думал, что нашел друга. Собственного друга. И будет нужен ему...
Он уже мечтал, что принесёт её после прогулки в комнату. И она будет
всегда рядом. Он так хотел, чтобы кто-нибудь был всегда рядом.
Он еще не понимал, что он - ничей. Что его бросила мама, оставила, и всё.
И что он один, потому что он - "не домашний"...
Снежинка растаяла.
Мальчик понуро побрёл за воспитателем. И вдруг какая-то женщина собрала несколько снежинок и протянула ему. И прижала малыша к себе. Она пришла выбирать себе девочку...
Но он был такой несчастный и одинокий, что женщина не смогла отвести от него свой взор...
Она уже присмотрела в магазине такие нарядные платья для будущей дочки.
А тут такая незадача случилась...
Он смотрел на неё и не верил. И она не верила...
Из машины, стоявшей неподалёку, выглянул большой мужчина в пушистой шапке, протянул руки к ним и сказал:
"Ну, сынок, бери свои снежинки, и поехали. Нам ещё рыбу надо кошке купить. Она заждалась. Она тебя очень любит!"
О кошке малыш и мечтать не смел. Он посмотрел вопросительно на женщину. Она для чего-то заплакала. Кошку не хочет? Она плакала и плакала. Мужчина обнял их и повёл к машине.
Воспитательница тоже плакала. Не понять этих взрослых! Радоваться надо, ведь мы поедем за рыбой для нашей кошки.
Интересно, а умеет она мурлыкать?


УМЕЕ ЛИ КОТКАТА ДА  МЪРКА?
Елена Фонина

Малките, нежни ръце галеха снежинката. Тя още не беше пораснала - истинска и пухкава, а мъничка и бодлива.
Просто снежинката знаеше, че тя е ничия, и ,че скоро ще се разтопи.
Виж, момчето, което я галеше, още не знаеше, че на никого в света не е нужна тази снежинка.
Той мислеше, че е открил приятел.Собствен приятел.И ще му бъде нужен…
Той вече мечтаеше, че след разходката ще я пренесе в стаята си. И тя ще бъде винаги до него. То така искаше,някой винаги да бъде до него.
То още не знаеше, че е ничие. Че майка му го е захвърлила, оставила го е и –край.
И че то е само, защото то – „не е от семейството”
Снежинката се разтопи.
Момчето унило тръгна към възпитателката. И изведнъж, някаква жена  събра няколко снежинки и му ги подаде. Тя притисна момченцето към себе си. Беше дошла да си избере момиченце…
Но момчето било толкова  нещастно и самотно, че жената не успяла да отмести погледа си от него…
Тя вече беше огледала в магазина такива красиви роклички за бъдещата дъщеря
А тук  на такова нещастие попадна…
То я  гледаше и не можеше да повярва. И тя не вярваше…
От колата, паркиране наблизо, погледна едър мъж с пухкава шапка, протегна ръце към тях и каза:
- Е, синко, вземай своите снежинки и да тръгваме! Ние трябва  и за котката риба да купим. Тя ни очаква. Тя така  те обича!”
За котка момченцето  и да мечтае не смееше.То погледна въпросително жената. Тя за какво ли беше заплакала? Котката ли не искаше? А тя плачеше ли, плачеше. Мъжът  ги прегърна и ги поведе към колата.
Възпитателката също плачеше. Не ги разбираше тези възрастни! Трябва да се радваме, нали  отиваме да купим риба за нашата котка.
Интересно, а тя дали може да мърка?