Проблясва слънцето - пендар
по синята шевица на небето,
а там, зад селския бунар
люлее весел буенек полето.
Запява своя благослов
разкъсал ледени окови ручей
и заклокочила любов
с венците по реката лъкатуши.
На баба пъстрия сукман
от раклата изравям аз отново.
В косите ми - зюмбюл засмян...
За лазарка съм аз готова.
Сред село старият мегдан
хорото пъстро момино извива.
От златоткания сукман
във спомените празникът прелива...
Герданче шарено за мен
животът мигове-мъниста пази,
от пролет и любов пленен,
грижливо скрил ги в топла пазва.
4.04.2015г.