/139 години от Априлското въстание/
Те бяха мечтатели влюбени, смели!
Те имаха ясен и точен завет:
да бъдат свободни и, знаме развели,
да крачат към утрото с вяра напред.
И гръмнаха пушки за сватба народна,
и Райна Княгиня байрака развя,
и тръгнаха всички с мечта благородна
да търсят човешките свои права.
Тук конната чета тревожно прелита,
там нейде черешово топче гърми.
И води се битка на смърт страховита,
народът душманските орди громи.
Гори Панагюрище, в кърви обляно,
и падат в борбата юнак след юнак.
Огнището гордо, тъй мило и свято,
превърна се в пепел, загина Батак!
Не стигнаха сили за сетна победа –
свиреп и безчислен бе още врагът.
Остана небето отгоре да гледа
как роби безмълвни към ада вървят.
Утихна борбата, но тази стихия
разтресе земята и целия свят.
От Изток на поход потегли Русия
да сбъдне мечтите на родния брат!