„Прощавай, сбогом, тихичка родина,
напущам те без жал!”
Кирил Христов
С тринадесетвековна
история се пъчи,
възкръсвала след робство
и след духовен плен
разкъсвала окови…
Народът й измъчен
днес вегетира скотски –
обрулен, унизен.
Природата й рай е!
Жалея за България!
Обичната родина
безброй реки поят.
Но пуста, не орана,
гнети я трън магарешки
и драка, и къпина
са подрастът й млад.
Руини безпризорни
са нейните заводи.
Навън слугуват доста
изгнаници. Безчет…
За хляб при чужди хора,
неволята ги води.
България! – До кости
опоскан вилает.
Не случи на управа
и тихо се превръща
в изяловена крава.
Месарят я зове…
И как да се надява
на ново светло бъдеще?! –
със старци доизтляващи
и романи чаве*.
----------------------------------------
* – романи чаве (циг.) – цигански деца