Това е моят град, градът, без който не мога.
Той е моето огнище и моята свещена люлка.
Той е моята болка, моята радост и тревога.
Той е моята любов и надежда, моята съдба!
Моят град е на повече от седемнайсет века-
една прилична възраст, достойна за уважение,
достойна за обич, достойна за истински празник.
Моят град има много имена, дошли от вековете,
но всички те будят в моето съзнание образ дивен-
образа на дъб, величествен и горд, и благословен,
засят и отгледан с любов от могъщата ръка на Бога.
Моят град е опален от тракийско благодатно слънце,
обкръжен от безкрайни пшенични поля и градини,
заслушан в хайдушките песни за вехти войводи,
милван от прохладния повей на Бакаджика.
Усмивката му е озарена от приказния сребърен гердан
на непокорната, бунтовната и вечно млада Тонзос.
Моят град е вековна белокаменна българска крепост.
Гигантският пограничен окоп на Тервел го държи здраво
в яката прегръдка на хилядолетна България.
В моя град се носят песни и легенди за минало свещено,
за минало тревожно и неспокойно, за минало гордо и свято.
Стрелите на Диана го закрилят от беди и страшни бури.
Орфеевите вдъхновени песни възвисяват поетичния му дух.
Кестените, липите и тополите разхлаждат челото му.
Разкошните цветя и паркове раждат ароматите му.
Тишината и ведрината създават спокойствието му.
Но хората му – те са неговата гордост и богатство,
те са неговата истинска красота и надежда за утрешния ден.
В него се раждат и живеят даровити и вдъхновени творци
на науката и образованието, на спорта и туризма.
Моят град има мъдър девиз, който го води напред и нагоре:
„ИДА ОТ ДРЕВНОСТТА, ОТИВАМ В БЪДЕЩЕТО”