Синеют над Россией небеса,
объятые весенними лучами,
мне кажутся росинки на траве
не каплей неба – русскими глазами.
Так радостно и так светло,
просторы так твои безбрежны,
что вновь и вновь тебе клянусь
я в верности и чувствах нежных.
Быть может это временно, спонтанно?
Порыв души и чувства дадут сбой?
Нет! Для меня Отечество с Россией
давно слились в единую любовь.
Тихонько я шагаю по полям.
Молчит земля. Лазурь над облаками.
А небо ласково взирает на меня
родными русскими глазами.
Красимир Георгиев
Болгарские поэты
Димитър Методиев
РУСКИТЕ ОЧИ
Синеят на Русия небесата,
окъпани от пролетни лъчи,
и сякаш отразени са в росата
не небесата – руските очи.
Така е радостно, така е светло,
просторът е така безкрай голям,
че ми се ще с възторг свещена клетва
за вечна вярност и любов да дам.
Не е до времената на годината –
нима е пролетен тоз порив? Нов?
Отдавна в мен Русия и Родината
навеки слети са в една любов.
И аз мълча и крача из полето.
Мълчи земята. Ехото мълчи.
Синеят с тиха ласка от небето,
добри и родни, руските очи.
1954 г.
http://www.stihi.ru/2013/12/11/5105