Антиутопия

Антонина Димитрова -Болгария
Не си доволен от живота.
Не одобряваш политиците.
А от чепатите въпроси
"те пази родната полиция"*.

Че кой си ти, да протестираш?!
Нима повярва в демокрация?!
Къде си гагата навираш,
борецо, за народ и нация?!

Да "протестират" имат право
по план, сценарий завербувани,
удобни митинги да правят
от ЦРУ агенти купени.

Теб посред бял ден арестуват,
скалъпват странни обвинения.
С надежда всяка се сбогуваш
и без да слушат обяснения,

те просват показно на пода,
и в белезници са ръцете ти.
Над тебе - папаракът подъл,
светкавица боде очите ти...

Понякога изчезват хора.
Това наричат "изпаряване".
Не можеш нищичко да сториш -
така се "справят" с несъгласните.

Не сме им нужни непокорни.
Човешки чувства да изпитваме.
Щом "престъпмисъл"** ни споходи,
в главите ни ще сложат чипове -

да могат да ни управляват
с контрол тотален върху мислите
и "в пътя лесно да ни вкара"
нас Електронното правителство.

И край! Дотук си. В тъмнината
на вечен Пъкъл ти попаднал си.
За Тях си мръсна биомаса,
затуй мълчи, кротувай. Радвай се!
7.06.2015г.

*цитат от известна песен на Веселин Маринов.
**израз, употребен от Дж. Оруел в романа "1984"