Анна Ахматова
***Судьба ли так моя переменилась
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
***
Дали съдбата ми от мен избяга,
или е краят на игра?
Къде са зимите, когато лягах
в часа на идваща зора?
По новому, спокойно и сурово
живея диво на брега.
Ни празно, ни любимо слово
не мога аз да изрека.
Не ми се вярва Коледа да иде.
Степта тъй мило зеленей.
Сияе слънце. И вълната лиже
брега и топло се люлей.
Когато бях щастливо изтощена,
тогава тихата мечта
трептеше в мен неизразена
и си представях точно тъй блажена,
блуждаеща душата след смъртта.
Декември, 1916
Превод: 17 юни 2015 г.
------------------------------------------------
ДалИ съдбАта ми от мЕн избЯга,
илИ е крАят на игрА?
КъдЕ са зИмите, когАто лЯгах
в часА на Идваща зорА?
По нОвому, спокОйно и сурОво
живЕя дИво на брегА.
Ни прАзно, ни любИмо слОво
не мОга Аз да изрекА.
Не мИ се вЯрва КОледа да Иде.
СтептА тъй мИло зеленЕй.
СиЯе слЪнце. И вълнАта лИже
брегА и тОпло се люлЕй.
КогАто бЯх щастлИво изтощЕна,
тогАва тИхата мечтА
трептЕше в мЕн неизразЕна
и си предстАвях тОчно тЪй блажЕна,
блуждАеща душАта след смърттА.
----------------------------------------------------
***
Судьба ли так моя переменилась,
Иль вправду кончена игра?
Где зимы те, когда я спать ложилась
В шестом часу утра?
По-новому, спокойно и сурово,
Живу на диком берегу.
Ни праздного, ни ласкового слова
Уже промолвить не могу.
Не верится, что скоро будут святки.
Степь трогательно зелена.
Сияет солнце. Лижет берег гладкий
Как будто теплая волна.
Когда от счастья томной и усталой
Бывала я, то о такой тиши
С невыразимым трепетом мечтала,
И вот таким себе я представляла
Посмертное блуждание души.
Декабрь 1916
Севастополь (Бельбек)