Анна Ахматова
*** Еще весна таинственная млела
Пeревод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
***
Трептеше пролетта със светли тайнства,
летеше в планината вятър бял
и сякаш в езерото синьо слязъл
бе храмът на Кръстителя Йоан.
Ти бе смутен от първата ни среща,
а молих се за втора вече аз, -
и днес отново пада топла вечер...
До планината слънцето се спря...
Не си до мен, но туй не е разлъка,
че сладка вест за мене е мига.
Аз знам, че има в теб такава мъка -
да кажеш думичка не би могъл.
1917
***
ТрептЕше пролеттА със свЕтли тАйнства,
летЕше в планинАта вЯтър бЯл,
и сЯкаш в Езерото сИньо слЯзъл
бе хрАмът на КръстИтеля ЙоАн.
Ти бе смутЕн от пЪрвата ни срЕща,
а мОлих се за втОра вЕче Аз, -
и днЕс отнОво пАда тОпла вЕчер...
До планинАта слЪнцето се спрЯ...
Не сИ до мЕн, но тУй не Е разлЪка,
че слАдка вЕст за мЕне е мигА.
Аз знАм, че Има в тЕб такАва мЪка -
да кАжеш дУмичка не бИ могЪл.
***
Еще весна таинственная млела,
Блуждал прозрачный ветер по горам
И озеро глубокое синело -
Крестителя нерукотворный храм.
Ты был испуган нашей первой встречей,
А я уже молилась о второй, -
И вот сегодня снова жаркий вечер...
Как низко солнце стало над горой...
Ты не со мной, но это не разлука,
Мне каждый миг - торжественная весть.
Я знаю, что в тебе такая мука,
Что ты не можешь слова произнесть.
1917