Константин Бальмонт
Безглагольность
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
БЕЗМЪЛВНОСТ
В природата руска стаена е нежност,
безмълвната болка, потискани тайни
и скръб безнадеждна, безгласна, безбрежна,
небето студено в простори безкрайни.
Ела в утрин свежа на склона на хълма, -
дими над реката мъглива прохлада,
и борове черни в грамадата тъмна,
сърцето без радост, сърцето тъй страда.
Безшумна тръстика. Не трепва острица.
Покоят дълбок е. И глас не се чува.
Далече, далече ливадата стига.
В умора е всичко – и нямо, и глухо.
Ела и на залез, в вълните прохладни
на глухата пустош сред селска градина, -
дърветата мрачни, безмълвни и странни,
сърце не се радва, сърцето изстива,
че сякаш душата, тъй много желала,
била с незаслужена мъка дарена.
Сърцето простило, сърцето е жално
и плаче, и плаче, и плаче ранено.
1900
Превод: юни 2015 г.
------------------------------------------------------
В прирОдата рУска стаЕна е нЕжност,
безмЪлвната бОлка, потИскани тАйни
и скрЪб безнадЕждна, безмЪлвност, безбрЕжност,
небЕто студЕно в простОри безкрАйни.
ЕлА в утрин свЕжа на склОна на хЪлма, -
димИ над рекАта мъглИва прохлАда,
и бОрове чЕрни в грамАдата тЪмна,
сърцЕто без рАдост, сърцЕто тъй стрАда.
БезшУмна тръстИка. Не трЕпва острИца.
ПокОят дълбОк е. И глАс не се чУва.
ДалЕче, далЕче ливАдата стИга.
В умОра е всИчко – и нЯмо, и глУхо.
ЕлА и на зАлез, в вълнИте прохлАдни
на глУхата пУстош сред сЕлска градИна, -
дървЕтата мрАчни, безмЪлвни и стрАнни,
сърцЕ не се рАдва, сърцЕто изстИва,
че сЯкаш душАта, тъй мнОго желАла,
билА с незаслУжена мЪка дарЕна.
СърцЕто простИло, сърцЕто е жАлно
и плАче, и плАче, и плАче ранЕно.
Безглагольность
Есть в русской природе усталая нежность,
Безмолвная боль затаённой печали,
Безвыходность горя, безгласность, безбрежность,
Холодная высь, уходящие дали.
Приди на рассвете на склон косогора, -
Над зябкой рекою дымится прохлада,
Чернеет громада застывшего бора,
И сердцу так больно, и сердце не радо.
Недвижный камыш. Не трепещет осока.
Глубокая тишь. Безглагольность покоя.
Луга убегают далёко-далёко.
Во всем утомленье - глухое, немое.
Войди на закате, как в свежие волны,
В прохладную глушь деревенского сада, -
Деревья так сумрачно-странно-безмолвны,
И сердцу так грустно, и сердце не радо.
Как будто душа о желанном просила,
И сделали ей незаслуженно больно.
И сердце простило, но сердце застыло,
И плачет, и плачет, и плачет невольно.
1900