Петър Алипиев. Балкон. Перевод

Марина Барщевская
Когато свърши твоя ден,
изпълнен с работа позната,
ще се усетиш защитен
 едва на тези три квадрата.

Зелените му перила,
петте саксии със мушкато
 ще бъдат хълми и била,
гори далечни, птиче ято.

Ще станеш също птица ти,
която своята верига
 разкъсва и лети, лети...
Но все до перилата стига.
------------------------------------------

Когда судьба свой круг свершит,
Не посоветовшись с тобою,
В трёх тесных метрах защитит
Приют , дарованный землёю.

Зеленоватый цвет оград,
Цветы, политые водою,
Заменят горы, старый сад,
И птичьи стаи над рекою...

Рванётся птицей в высь душа
К своим,что в стае ождают...
Но полной грудью задышать
Ограды прутья не пускают...