ЗАЩО ГО ДОПУСНА?
Вали си дъждът, от дни не прекъсва,
реки вън се стичат – порой.
А моята съвест така ме разкъсва,
за миг не ми дава покой.
Обидих поета – нелепо, жестоко…
Къде бе умът ми, не знам!
И ето, сега се разкайвам дълбоко
и просто умирам от срам.
Той е на хиляди мили от мен,
какво аз изпитвам - не знае.
От мъка и срам сърцето ми стене
и мисли умът ми терзаят.
От де този страх!... Какво ме подучи
към тази постъпка гнусна!?...
Не искам да вярвам, че ми се случи!
Боже, защо го допусна?...