Анна Ахматова
***Ведь где-то есть простая жизнь и свет
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
* * *
И ето где е светлият живот,
сърдечен, топъл, много весел...
Съседът там с девойка зад стобор
си бъбрят тихо, а пчелите слушат вечер
най-нежния от всички диалог.
А нашият живот - тържествен, труден
и срещите горчиви си броим,
кога налита вятър безразсъден
и разговор започнат развали.
Но с нищо не променяме разкоша
на град гранитен в слава и беда,
реки широки с блясък на леда,
градините без слънчева следа
и Музата не ги докосва.
23 июня 1915, Слепнево
Превод: Мария Шандуркова, май 2015 г.
----------------------------------------
И Ето гдЕ е свЕтлият живОт,
сърдЕчен, тОпъл, мнОго вЕсел...
СъсЕдът тАм с девОйка зад стобОр
си бЪбрят тИхо, а пчелИте слУшат вЕчер
най-нЕжния от всИчки диалОг.
А нАшият живОт - тържЕствен, трУден
и срЕщите горчИви си броИм,
кога налИта вЯтър безразсЪден
и рАзговор запОчнат развалИ.
Но с нИщо не промЕняме разкОша
на грАд гранИтен в слАва и бедА,
рекИ ширОки с блЯсък на ледА,
градИните без слЪнчева следА
и МУзата не гИ докОсва.
---------------------------------------
***
Ведь где-то есть простая жизнь и свет,
Прозрачный, теплый и веселый...
Там с девушкой через забор сосед
Под вечер говорит, и слышат только пчелы
Нежнейшую из всех бесед.
А мы живем торжественно и трудно
И чтим обряды наших горьких встреч,
Когда с налету ветер безрассудный
Чуть начатую обрывает речь.
Но ни на что не променяем пышный
Гранитный город славы и беды,
Широких рек сияющие льды,
Бессолнечные, мрачные сады
И голос Музы еле слышный.
23 июня 1915, Слепнево
Художник: Владимир Жданов, „Невыносимая легкость бытия“