ЕРМИТАЖЪТ НА СЛОВОТО
„СЛАВЯНСКА ПРЕГРЪДКА”
Бях на стъпалата пред община Варна за „Славянска прегръдка”, когато бризът ме грабна и едва не ме отнесе. Гидът ме придърпа с ръка, за да не се строполя в прегръдката на вятъра. Мисля си, че „Славянска прегръдка” прилича на еделвайс, трудно достъпно и на изчезване цвете, но красиво, с цвят на мека копринена облачност, пуснало дълбоки корени в най-скалистите непознаваеми, но устойчиви кътчета на човешката същност, проникнати от слънчевата ласка на славянската общност. Предводителят или по-точно пълководецът на това грандиозно събитие е поетесата Елка Няголова, председател на Славянска академия, а партньори са: Община Варна, Икономическия университет - Варна, Съюзът на българските писатели, Националният литературен музей, Синдикатът на българските учители, Фондация „П.К.Яворов”, Фестивалният комплекс - Варна, Фондация ”Устойчиво развитие за България”. С благослова на Негово Високопреосвещенство Йоан, Варненски и Великопреславски Митрополит. В прегръдката са също: Български туроператор ”Солвекс”, Полският културен институт в София, Министерството на културата на Словакия, Министерството на културата на Сърбия. Клубът на независимите писатели на Словакия. И армия от медийно сътрудничество.
Какъв е кодът на „Славянска прегръдка”?
Кодът е вгнезден в общия корен на езика, буквите, вярата и родството на славянските култури. Не е ли това вдъхновяващата стража на мира, на културното разбирателство, хармонията на човешките отношения, хармонията на човешките души. Докато политиката разединява, творчеството обединява. Това ярко се подчертава от богатото присъствие на чуждестранни творци на фестивала. Участниците за него са пристигнали от Русия, Украйна, Литва, Латвия, Македония, Полша, Хърватия, Сърбия, Черна гора, Латвия, Босна и Херцеговина, Армения, Великобритания, Словакия, Чехия, Румъния и др. Фестивалът е мостът между душите на хората на всички славянски народи и не само тях, за сплотяване и запазване на славянския пламък на духа. Езикът на творческия талант и творческата изява с разнородните мултинационални култури.
Какво ме впечатли най-много?
Тези срещи в рамките на пет дни, бяха фиеста на словото, артистизма и творческата изява на разностранни таланти. Личности с творчески принос към световната банка на културата и такива, които обогатяват родния пейзаж на изявите. Участието на изявени съвременни творци от славянския свят оставили трайни следи в творческия процес на културното поприще. Теодор Крижка от Словакия, акад. Ристо Василевски и Лилята Стейич от Сърбия, Олена Марченко и Тетяна Дзюба от Украйна, Душан Стойкович, едно от водещите имена на сръбската литература и подпредседател на Съюза на писателите там, Енерика Бияч, едно от знаковите хърватски имена и координатор на Академията в Хърватия, Никола Вуколич от Република Сръбска и Бечир Вукович от Черна гора – председател на писателския съюз, проф. Бронислава Волкова от Чехия и Татяна Житкова от Латвия – президент на Международната асоциация на писателите и много други. Лично мен ме впечатли всичко. Всичко. Запознаването с творчеството на Наталия Воробьова-Хржич, беше вълнуващо. Една истинска звезда на руското кино, оставила трайни следи в паметта на зрителите: „Дванайсетте стола”, „Роман с контрабас” и още 15-ина филма. От 1974г. тази нежна дама е свързана с Хърватия. Актриса и поетеса, автор на двуезичното списание „Летопис” и действителен член на Академията на руската словесност. В поетичното творчество тя е толкова талантлива, колкото и в киното. Интересна личност е и Ана Тураносова от Литва - поетеса, композитор и с глас на славей, която представи артистично своята поезия и изпя изящно свои романси, акомпанирайки си на пиано.
Само тази година „Славянска прегръдка” - 2015г., прави пет луксозни издания на наши и чужди автори. Тези издания и много други неща любопитният читател може да намери и в интернет. За мен като един нов зрител беше неповторимо.
Получих огромен букет от впечатления, чувства, вълнение, възхищение, талант, който докосва духовната същност на човека и впечатлява с богатството и разнообразието на изявата. Огромен букет, разнасящ аромата на очарованието, насладата и тъгата, защото се разделих с хора, които оставиха у мен полета на необятното, непознаваемото, което ни кани да го видим.
А Елка Няголова е талантливата дама в бяло, с бели мисли, с бели чувства, с бяла всеотдайност. Творческата всеотдайност в бяло е разперила сякаш крилете на Йовковата бяла ластовица, с армия последователи. Развяла знамето на божествената обич и светлина в славянска прегръдка. И с нея цяло ято бели ластовици шарят духовните небеса и строят своите единени в славянска прегръдка артистични полети в различните славянски общности. Тя има волята във време на подмяна на естетическите и нравствено-моралните ценности да одухотворява човешката същност. Пълководец на една армия от нежност, откровение и светлина. Светлина в мислите. Светлина в действията. Светлина, проектирана в бъдещето, окрилила със славянска прегръдка народите, които черпят обич от корена до върха на славянската душа, която се преоткрива, разгръща и разцъфтява с ярката топлина на споделеността, наречена Славянска литературна и артистична академия.
…Много неща ми изглеждаха нереални. На фона на разбутаната ни държавност, на фона на безцеремонното зацапване на „Съединението прави силата”, наблюдавах изявата на една стройна организираност, подреденост, показвана в оптимален ред, разкриваща богатството на славянския дух и разголващо емоционалната ми ненаситност за съпреживяване на силата на обединението чрез творческите изяви през различните дни с различно участие на гостуващите поети от двадесет държави.
Напук на всички несбъднати надежди, напук на цялата заблатеност на нравите, тук избуяваше градината на таланта, добротата, приятелството. И всичко през талантливото кормуване на кораба на мечтите с греещата усмивка на Елка.
Какво не ме възхити?
Нямаше такива моменти. От сутрин до вечер наблюдавах различни форуми от първия до последния ден. Потъвах в атмосферата на съпричастие. Вълнуваше ме и Катя Зографова, Директор на Националния литературен музей и директора на Музея „П.К.Яворов”- Чирпан, и предговорите на книгите, които бяха представени, и всички издадени с великодушието на Славянска литературна и артистична академия. Автори, преведени на различни славянски езици. Автори утвърдени и отдавна излезли от границите на родните страни и намерили отзвук сред славянските братя и сестри и сред европейските народи. Бях впечатлена и от културния принос на Икономическия университет - Варна.
Каквото и да не кажа, може да бъде продължено от богатството на вашето въображение за творчески обмен и съучастие. Незабравими са миговете в Генералното консулство на Русия. Наред с изящното слово, звучеше музикалното участие на звезди от световен ранг, като Георги Петров, един от тримата български тенори, Ольга Количова, солист в Москонцерт и много други. Събития без фалш, без лицемерие, без маски. Финалът беше мащабен и красив. Манифестацията се движеше от извадки на елитни училища, държавни и частни университети, отдавна отминали випуски и разбира се – дефилиращите поети от „Славянска прегръдка”. Огромно множество беше приютено в прегръдката на слънчева Варна. Така културата на морската столица ашладисваше калемите на духовността върху младите фиданки чиито филизи бяха крехки и зелени, но устойчиви.
Все едно, бях в Ермитажа на словото. Сетивата ми попиваха изненадите на аристократизма при поднасянето. Изумяваха се от изяществото на представянето. От Елка до парада на славянското АБ, множеството награди връчени на гости и домакини, всичко ме вълнуваше, възторгваше, вдъхновяваше. Виждах нови перспективи, устояващи на бурите на провала, тласкащи нашата Родина вече толкова години. Виждах просветлението, което има различни имена, братска прегръдка, толерантност, нови знания, култура, съучастие, обединяване, оплетени в талантливата творческа и емоционална обвързаност, наречена „Славянска прегръдка”. Още много неща остават в библиотеката на моите спомени. Празникът на словесността в зала „Варна”, зала Фестивална, храм „Св. Архангел Михаил”, картинната галерия на Икономическия университет, документалната изложбена експозиция за Яворов и още други.
Тръгнах си одързостена от надеждата за бъдеще. Одързостена, но с размислите за ценностите на моето поколение и ценностите на новия век. Дишах атмосферата на една нова културна столица, която обединява, а не разединява. Тръгнах с надеждата, че може би отново ще присъствам на такова вълшебство на духа на следващия празник. Мислех си и за корените ни...
Гларусите пресичаха мислите ми и огласяваха кацналите капани край морската градина и плажната ивица. Полетите им будеха надежда за проявление на гражданското общество да сипне волята си за непоколебим коректив на политическата деформация и всеядство.
Величка Петрова
/Вили Ро/
20-24.05. 2015г.