И время - то качнётся, то замрёт...

Сергей Шелковый
На родине Орфея



Я снова здесь. Болгария-сестрица
сияет чернобровой красотой.
И обод водной мельницы искрится,
вращая вертел с тушей золотой.
Зенит горяч. Но тень черницы-дуды*
свивается в узорчатость шатра.
"Ни арфы, ни Орфея не избуду!" -
над бухтой эхо слышится с утра.

О, Фракия! Вслед пресным дням разлуки.
опять шипит, румянится баран
над углями, и музыка бузуки
звучит в харчевне той, где я не пьян
багряным виноградом Карнобата,
но опьянён влюблённостью в твой мир,
пространство Демокрита! Веет мята,
и пахнет вечной юностью инжир,

вдоль трещин прорастая неустанно,
вдоль жёлтых глыб известняков твоих.
Над синью волн витает первозданно
свет омофора и Орфея стих...
Мне только жаль, что раньше я уеду,
чем нагуляют смоквы спелый мёд...
А ночь свежа. Красна фланелька пледа.
И волны катят с Крита рокот: "Кредо!"
И время - то качнётся, то замрёт.



5. 07. 2015


--------
*черница, дуда - шелковица (болгарск.)



Перевод на болгарский
язык



В РОДИНАТА НА ОРФЕЙ



Аз пак съм тук. България – сестрица,
сияе с черновежда красота.
Върти се обръчът на воденица,
цвърчи златиста мръвка на жарта.
Горещ зенит. Но сенчеста черница
в палатката преплита пъстрота.
„С Орфей и арфата му пеят птици!” –
над залива ечи от сутринта.

О, Тракия! Отново идвам тука,
черви се пак на чеверме овен
над въглищата, в кръчмата базуки
звучи; не съм пиян, опиянен
от карнобатско вино, запленен съм
от влюбения свят на твоя рай,
простор на Демокрит. Повява мента,
смокинята на млад безкрай ухай,

растяща вечно край пукнатините
на жълтия варовиков триптих.
Струят над синевата на вълните
покров светлинен и Орфеев стих...
И жалко, че престоят ми преваля
преди смокините да пуснат мед...
Нощ свежа е. Кариран бархет ален.
От Крит вълните „Верую!” търкалят.
Ту спира времето, ту в бяг напред.


Перевёл на болгарский
язык Красимир Георгиев