Залезът заспа при пълна тишина.
Замлъкнаха дори щурците уморени.
Прегръщам нежните ти колена,
а ти ме гледаш с трепетно смирение.
Гърдите ти като настръхнали глухарчета
очакват моите въздушни ласки.
Готов съм всичките си чувства да изхарча
за тези мигновения прекрасни.
Душата ми е сляпа съучастница
на престъплението на ръцете.
Не могат да се спрат!Прекрасна си!
Нощта безмълвно слуша на чувствата концерта...
23.08.2013 г.
Из книгата ми "От първо лице", София, юни 2015 г.