Ваня Петкова Расставание Раздяла

Красимир Георгиев
„РАЗДЯЛА” („РАССТАВАНИЕ”)
Ваня Петкова/ Хатиджа Садик (1944-2009 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Наталия Ерменкова
 

Ваня Петкова
РАЗДЯЛА

Като черна пантера пристъпва нощта,
ходи тихо по спящия град,
но с криле, незагинали даже в смъртта,
бди над нас незаспал Арарат.

В златни сандали обута, те чакам,
а в косите ми свети бездомна луна.
Ще откриеш ли, мили мой, в мрака
забранената твоя жена?

Лека, лека е моята дреха,
като синя сълза от Севан.
Ти с Любов утеши ме, не само с утеха,
мой загадъчен принц, Арам джан!

Но със ноздри червени раздра тишината
твоят кон с още триста коне
и се спря запъхтян той в душата ми
със копита на моите две рамене.

И усетих гласа ти, като скъсана струна,
и разбрах, че последна е срещата наша.
Бях за тебе пътеката лунна,
по която бе минал с препълнена чаша.

И накрая, където се свършва морето
и изпито е всичкото вино,
като голо момченце Сърцето
плаче пак без Любов и Родина.

               * Джан (арм.) – мили.


Ваня Петкова
РАССТАВАНИЕ (перевод с болгарского языка на русский язык: Наталия Ерменкова)

Как пантера крадется черная ночь,
Ходит тихо по городу спящему,
Но стоит Арарат – даже смерти невмочь
спалить крылья над нами бдящие.

В золотые сандалии обулась и жду,
А луна в моих косах светит.
Ты найдешь ли запретную женщину, ту,
Что единственной стала б на свете?

О, легки, невесомы одежды мои –
Как слеза голубая с Севана.
Арам джан, милый мой, ты Любовь подари,
Мой загадочный принц – без обмана!

Но широкими ноздрями тишь разорвал
Верный конь твой, а с ним еще триста…
И ворвался мне в душу, копытами встав
Мне на косы мои золотистые.

И струною разорванной глас твой звучал,
Поняла я: последняя встреча,
И что путь твой ко мне для тебя означал
Миг по лунной дорожке – не вечность…

И в конце, где закончился моря прибой
И допито вино диковинное,
Обнаженным ребенком Сердце одно
Плачет вновь без Любви и без Родины.