Анна Ахматова
***Постучись кулачком - я открою
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
***
Ти потропай с юмручето – зная.
Ще отворя, тъй както преди.
А сега съм далече в безкрая,
през пустини, през вятър и зноя -
ще те скрия от всички беди...
Ни веднъж ти пред мен не простена,
не поиска ми залък дори.
Донеси ми пак клонче от клена,
или просто тревичка зелена -
както в пролетен ден ме дари.
Донеси ми ти шепичка чиста,
наша невска, студена вода,
от главичката твоя златиста
ще измия следи от кръвта.
23 апреля 1942
Ташкент
Превод: април – юли 2015 г.
Стихотворението е посветено на Валя Смирнов, загиналото през войната момченце, съсед на Анна Ахматова в Ленинград.
--------------------------------------
Ти потрОпай с юмрУчето - знАя.
Ще отвОря, тъй кАкто предИ.
А сегА съм далЕче в безкрАя,
през пустИни, през вЯтър и знОя -
ще те скрИя от всИчки бедИ...
Ни веднЪж ти пред мЕн не простЕна,
не поИска ми зАлък дорИ.
ДонесИ ми пак клОнче от клЕна,
или прОсто тревИчка зелЕна -
както в прОлетен дЕн ме дарИ.
ДонесИ ми ти шЕпичка чИста,
наша нЕвска, студЕна водА,
от главИчката твОя златИста
ще измИя следИ от кръвтА.
--------------------------------------
***
Постучись кулачком - я открою.
Я тебе открывала всегда.
Я теперь за высокой горою,
за пустыней, за ветром и зноем,
Но тебя не предам никогда...
Твоего я не слышала стона,
Хлеба ты у меня не просил.
Принеси же мне ветку клена
Или просто травинок зеленых,
Как ты прошлой весной приносил.
Принеси же мне горсточку чистой,
Нашей невской студеной воды,
И с головки твоей золотистой
Я кровавые смою следы.
23 апреля 1942
Ташкент
Стихотворение посвящается Вале Смирнову, маленькому мальчику, погибшему во время войны, ленинградскому соседу Анны Ахматовой.