СЛЕДОБЕДЕН СЪН
Откъде дойде тази умора -
не съм ни копала, ни сяла!...
Постилам чаршаф върху пейката в двора
и гушвам възглавница бяла.
Над мене, върбата проточила клони,
напира да ме погали.
В градината две пеперуди се гонят
и кацват на белите калии.
Затварям очи... кръгове само
и цветни звезди ми се мяркат.
Заспивам...Слънцето, моето рамо,
целува с лъчите си жарки.
...Спах. И сънувах...Сякаш бях в Рая,
но крясва петелът и... будя се.
Къде съм? – оглеждам се още замаяна...
Съмва ли, мръква ли! – чудя се.