rather. six

Филипп Ордынец
из окна
на меня
глядит
но не я
и я
долгие
вижу
натянутые
на фонарь
света крохи
на дороге
останется
колея
от пустых
обещаний
глухие
вздохи

и холодных
губ
унимая блажь
закоулки тёмные
свет заменят
на пяток
листов
и пустой
витраж
на котором
века из
сплетений
тени.

32:34, 12/22/14