Армагедон

Антонина Димитрова -Болгария
Вселенска пустота
света в пашкул увива.
Зад гробна тишина
се Хаосът прикрива.
Вред ужас и кошмар
из въздуха витаят,
а пъклен булевард
Вселената сега е.
Отнейде дебне Звяр,
яде душите наши,
а Храмът е пожар
на идеали прашни.
Днес всичко на света
 с валути се измерва.
Духовна нищета
в телата ни безверни
прогнива и вони
от корист и от злоба.
Имане, власт, пари –
те смъртна са отрова.
В душите – тъмнина. 
Сърцата са пустиня.
И страх, и самота…
Нима ще ни подминат?
Към Запад сочи с пръст
Лукавият.Подсказва:
„Там мракът е най-гъст.
Там Слънцето залязва…”
Войни, смърт, геноцид
забърква Антихристът,
от адски таблоид
ни мами напористо.
Корупция, лъжи
на алчни финансисти –
проклетият Уол Стрийт…
Жестоки ционисти
в преврати, бедност, глад
безспирно „инвестират”.
 Евгеника, джихад…
Конвейерът не спира…
На всеки залив, порт –
есминците на НАТО
уж „ценности” коват,
а тъпчат ни правата.
Това наричат те
„международно право”.
В бардака ООН
държат „морално” слово.
От Там е всяко зло.
И Там е Сатаната.
И няма там Живот.
Не диша Свободата.
Частица от света
живее още с вяра.
Не позволява тя
да я превземе Звярът.
Държава на духа,
на святост, добродетел,
през хиляди лета
несменно в мрака свети.
Спасителят е там,
в сърцата – храма Божи.
Пулсира Свобода!
Да се живее може!
Надежда и Любов
все още в нас виреят.
Зората с порив нов
от Изток ще изгрее!
Воюват Дявол с Бог
за нашата планета.
Облогът е жесток.
А хората са слепи.
Взриви се, Тишина!
Мирът е тъй болезнен!
За Дявола – храна.
За Бога – безполезен.
И само богатир,
надигнал меч юнашки,
пред Зло не се смирил,
от нищо се не плаши.
Земята да спаси,
за чест да се сражава,
на век да победи,
е мисия и слава!