Сама

Антонина Димитрова -Болгария
Обичам да те сещам в мрака тих
горещ
      и ласкав,
               дързък
                и божествен!
Разлива топлина в безлунен миг
нашепнат от щурците
                стих за песен.
Жарта ти - дъхав, тежък мед, лепи
и аз - пчелата морна,
                зажадняла
от устните ти лудо биле пих,
от тялото ти...
              Ах,
                необуздана
танцуваща вселена на страстта!...
Но тази вечер ти застъпваш в смяна.
Към теб летят
             и връщат се,
                и пак...
до късно мислите ми незаспали.
Сама оставам с тихия си мрак,
заложница на сънища-бродяги.
10.08.2015г.