Лятото е само
кратък миг блаженство,
порив и въздишка
с аромат на бриз...
Златен лъч в косите,
късче съвършенство...
Идва и отлита,
смее се, крещи...
Искам да го скътам,
за да ме съгрее
в зими безлюбовни,
в бездуховен студ
в дните ми по пътя
делничен
да пее
в ритъма тревожен
с нервния му пулс.
Спри се, мое лято!
Не, не си отивай!
Искам топлината,
сладкият покой
в полъха на вятър
заран над полята,
в час неблагодатен
да ме окрилят!
12.08.2015г.