ЛЕКА НОЩ
Една дъга
с лазура се целува,
с вълшебните дъждовни цветове…
И зад реката
песента изплува
на влюбените
птичи гласове.
А аз стоях
и търсих бреговете
на твоя свят
затворен в нечий том,
дълбоко там
в очите на сърцето
заключил силует и баритон.
Коя е тя?
И къде те чака?
Къде отваря топлия си дом?
Къде разнася тишината в злака
разтворена
в пулсиращ морен стон.
Една тъга
внезапно затанцува,
с повея на птичи камертон.
И твоят глас
в недрата ми изплува
за лека нощ
в самотния ми дом.
9.05.2014г.