Далеч отплуват летните ми нощи,
без милост ме захвърлят в есента.
Не съм се приземила още
в Матрицата. И как да се смиря
с дежурно лицемерните усмивки,
препускащи сред градска суета
и с делник, гърлото ми стиснал,
изпил онази моя свобода -
загадка в неуморно шарен пъзел
от нежност, ритъм, чайки, светлина,
и смях по устните поръсен
от бриз-самотник, хукнал по брега?...
Долита позаглъхнал птичи крясък
изцежда от очите ми сълза,
а в зъбите проскърцва пясък
с дъха солен на слънце и вода.
Къде ли бягат будните ми мисли
по тъмно, в неразпукнала зора?
За мен си, мое лято, пристан,
Божествен лек за моята душа!
24.08.2015г.