ЗАКАТ
Янко Стефов
Лес горбатый предо мной
по холму сползает вниз:
за зелёною спиной
обруч огненный завис.
Горизонт заполыхал,
весь в искрящемся дымке -
и меня зачаровал,
как твой перстень на руке.
Мрак, приблизившись едва,
робко замер в стороне.
Закружилась синева
над лесами в вышине.
Так же солнечно во мне
сердце падает в закат.
Богу до последних дней
посвящать себя я рад!
перевод с болгарского
Людмилы Станевой
***************************
Текст оригинала:
ЗАЛЕЗ
Янко Стефов, България
По отсрещния баир
слизат гърбави гори.
Уморено, най-подир
слънцето зад тях се скри.
Пламна хоризонтът цял.
Омагьоса ме така –
като пръстен засиял
върху твоята ръка .
Дълго мракът след това
не посмя да приближи.
И остана синева
над горите да кръжи.
Тъй и моето сърце
слънчево залязва в мен.
Боже, в твоите ръце
слагам сетния си ден!