Вячесляв Афанасьев Вслед за огненными лосями Там,

Красимир Георгиев
„ВСЛЕД ЗА ОГНЕННЫМИ ЛОСЯМИ...”
Вячесляв Николаевич Афанасьев (1903-1943 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ТАМ, СЛЕД ОГНЕНИТЕ ЛОСОВЕ

Там, след огнените лосове
и наяве, и насън
есенни стрели с лъч носят се,
свирят в синия бездън.

Просвистяха, пак разсъмваща
тишина шурти към слух.
Само, надалече лумнала,
песен нечия дочух.

Неспокойно и изгарящо –
сред сърцето мил рефрен:
младостта ми ли прекарана
се завръща пак при мен?

Нека пътят й е паметен...
Друже, приближи до нас!
Колко думи са неказани,
колко песни чакат глас!


Ударения
ТАМ, СЛЕД ОГНЕНИТЕ ЛОСОВЕ

Та́м, след о́гнените ло́сове
и ная́ве, и насъ́н
е́сенни стрели́ с лъч но́сят се,
сви́рят в си́ния бездъ́н.

Просвистя́ха, па́к разсъ́мваща
тишина́ шурти́ към слу́х.
Са́мо, надале́че лу́мнала,
пе́сен не́чия дочу́х.

Неспоко́йно и изга́рящо –
сред сърце́то ми́л рефре́н:
младостта́ ми ли прека́рана
се завръ́ща па́к при ме́н?

Не́ка пъ́тят й е па́метен...
Дру́же, приближи́ до на́с!
Ко́лко ду́ми са нека́зани,
ко́лко пе́сни ча́кат гла́с!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Вячесляв Афанасьев
ВСЛЕД ЗА ОГНЕННЫМИ ЛОСЯМИ...

Вслед за огненными лосями,
В сновиденье ль, наяву ль,
Золотые стрелы осени
Просвистели в синеву.

Просвистели, и рассветная
Вновь струится тишина.
Только издали заветная
Чья-то песня мне слышна.

Беспокойное и жгучее –
Что там в сердце, в глубине:
Или молодость кипучая
Возвращается ко мне?

Что ж,'пути ей не заказаны...
Друг далекий, подходи!
Сколько слов еще не сказано,
Сколько песен впереди!

               1941 г.




---------------
Руският поет и журналист Вячесляв Афанасиев (Вячесляв Николаевич Афанасьев) е роден на 28 септември/11 октомври 1903 г. в гр. Тамбов. Учи в Тамбовския педагогически колеж „К. Ушинский” и във факултета за източни езици в Далекоизточния университет във Владивосток (1926 г.). От 1922 до 1938 г. работи на комсомолски обекти в Далечния изток. Член е на Съюза на съветските писателите (1934 г.). Сътрудничи активно на централния и периодичния печат, публикува поезия във вестници, списания и алманаси като „Литературный альманах”, „Красное знамя”, „Октябрь”, „На рубеже” и др. През 1930 г. работи във в. „Амурская правда”, през 1931 г. е кореспондент на в. „Тихоокеанская звезда”, представител е на далекоизточната секция на Съюза на писателите на СССР в Приморска област, оглавява литературното обединение „Красное знамя”. От първите дни на Великата отечествена война е в редиците на народното опълчение, участва в боевете за защитата на Москва и в партизанското движение в Смоленска област. Автор е на стихосбирките „Восток” (1935 г.), „Стихи” (1938 г.) и „Приморье” (1939 г.), след смъртта му излизат книгите с негова поезия „Стихи” (1957 г.), „Лирика” (1963 г.), „Избранное” (1970 г.) и „Имена на поверке” (1975 г.). Загива в боевете за освобождението на Смоленск през втората половина на септември 1943 г.