Елка Няголова, Пограничное кладбище, с болгарского

Валерий Латынин
Елка Няголова. ПОГРАНИЧНОЕ КЛАДБИЩЕ
Валерию Станкову

Там за границей – отчие могилы.
Нелепые барьеры – на меже.
Таможенник – осенний ветер стылый –
Копается в душе, как в багаже.

Что ищет он? Товара нету с нами.
«Откуда тяжесть?» - силится понять.
Мы в мыслях носим пограничный камень,
Чтобы под ним рожать и умирать.

На это место наши дети снова,
От возмужанья захмелев, придут
Мужчинами – с бессмертным духом Йова
И Яну непременно сберегут.

Как Йову Балканджи, им хватит силы
Стоять неотвратимо на своём.
От зноя пересохшие могилы
Они польют живительным вином!



Елка Няголова. ГРАНИЧНО ГРОБИЩЕ

На Валери Станков

Тука е граница. А могилите наши – оттатък.
Бариера нелепа паметта на децата ни къса.
Ръси дъжд. Митничар е мокрият съботен вятър –
из душите премръзнали като в багажи търси.
Но какво ще намери?! Забранени товари нямаме.
-Твърде тежко е – казва, - подозрително тежко е даже...
Той не знае, че носим в мисълта си граничния камък,
та под него да мрем и до него момчета да раждаме.
Те един ден ще стигнат до това свято място отново.
И глави ще изправят, от внезапната зрелост пияни.
Непременно ще бъдат мъже като Балканджи Йово.
И на всяка цена ще опазят Хубава Яна!
Но дори без нозе, без ръце, без очи да останат,
пак духът на момчетата ни ще тича нагоре.
Ще прескача в съня си бариери, съвети, забрани –
да прелее по нашенски сухото българско гробище!